Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.04.2017 20:08 - За него... от любовта(:
Автор: sandy288 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 350 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 25.04.2017 20:11


 Ако знаеш, мое вълшебство, за мен какво значиш ти.. наречен си в сърцето ми Единствен. А аз само искам да бъда твоята сутрин. Не тръгвай още... Студено е, сиво е вън, тъжно е някак..  Остани с мен!

Нека в този момент, далеч от всички, да бъдем само Аз и Ти. Само Ти и Аз. Да бъдем! Далече от всичко. И нека за миг ти покажа вечността.. Открий я с мен!
 

Да бъда за теб аромата на цветята в ранната утрин,  преживяли нощта, студа,  тъмнината... и отново събуждат се, да донесат живина, нова надежда - като прегръдка от майката земя.. Усети ги с мен!

Да зърнеш през моите очи полета на ранобудните птици, как свободно махат с крила - и винаги ще е така. Да чуеш през мен тяхната радостна песен към новия ден, към пролетта.. Сподели я с мен!

Нека бъда за теб пламъка на камината, или пък жаркото, лятното слънце – като тях нека сгрея твоята душа. Огънят носи топлина, но и тайни - е, всичко всичко съм готова да ти кажа сега.. За един кратък миг. Послушай с мен!

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

 

И нека времето мине, а после... Да бъда за теб и късната есен, бавно да опадат през мен изсъхналите листа на твоята душата, носещи стари болки и копнежи, разбити от света. Преживей ги с мен!

Накрая, след дългите дни, нека бъда за теб първия сняг на зимата, който тихо и леко докосва света...  Ако бъда обаче една от тези снежинки, аз  ще дойда първо при теб. Каква по-хубава смърт от това  твоята любов  да ме разтопи? Давай, стопли ме!

И всичко ще мине, и пак ще останем тук, чакайки пролетта.. ще се родят нови мечти, но дотогава.... Остани, не тръгвай още!

Остани, мой Единствен.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Но чакай, знаеш ли,  замислям се - когато ме прегърнеш, вече няма време, няма и сезони. Чудеса се случват със света навън?! - Октомври става пролет изведнъж... и всичко губи форма, цветовете смесват се; и вечността превръща се само в един момент.

   Когато ме целунеш, всяка мисъл се прекършва, всяко друго действие обездушава се, света изпразва се и нищо друго вече аз не чувам, освен „Обичам те“. Достатъчно е – отеква то, кънти, във всеки ъгъл на Вселената – „ОБИЧАМ ТЕ! ОБИЧАМ ТЕ! ОБИЧАМ ТЕ!“.

Не знам тогава аз къде съм.... няма начало, няма и край. В очите ти започва и свършва всичко. Ако знаеш, мое вълшебство, за мене какво значиш ти..

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Остани, защото... Когато си щастлив, нека да го видя – не знаеш как блестят очите ти тогава, с тях променяш цялото небе – като две звезди прекрасни, блестящи в хиляди нюанси на Сбъдване.

Остани, защото... Когато си ядосан, нека  обвия ръце около теб, да не пробива нищо лошо път към твоето сърце... не бих го дала на света, като диамант е то красиво, но и крехко!

Остани, защото...
Когато страдаш, когато те боли, нека го почувствам вместо теб. Нека сълзите ти, като подарък от твоята душа, попиват в кожата ми - да й вдъхнат живот. Да усети, че това си Ти, че си Тук, че си Жив, че те има до мен!

Нека аз да бъда залеза, а нашата любов - нощта. Защото тя прощава всичко. Подарява мир... и нека ти така, във мене, нека да намериш своя мир. И не, не се страхувай  в тъмнината – само в нея би могъл да видиш моето сърце как  блести, блести за теб, за да ти покаже път... към Вечността.

Нека да бъда твоя. А ти
си остани „Единствен“. Бъди моята сутрин. Моята целувка за лека нощ... и всъщност, не една, а много. Рисувай ме със устни и не спирай! Създай (с) ме(н). Съживи ме!



K.В.



Гласувай:
0




Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sandy288
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5494
Постинги: 1
Коментари: 0
Гласове: 0
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031